Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2009 23:34 - За приятелството и ползите от него
Автор: snejkata Категория: Други   
Прочетен: 734 Коментари: 0 Гласове:
0



Имала съм много"приятели" ,които впоследствие са се оказали некачествени личности.Днес си давам сметка за тези свои грешки,които съм допуснала да опустошат душата ми и да ме обезверят.През цедката минава и изтича най-чистата и финна течност,тази която в живота ти носи тонус-едрите неща ,грубовати и недодялани отиват в коша за боклук.Това бихме могли да сравним с енергизиращата течност-кафе,чиято задача и цел е да ни държи в кондиция,тонус ,и будно съзнание.Така и е с приятелите-те са онази финна преработена смеска еликсир, който през целия ни живот ни дават вярата,убеждението,надеждата в доброто,за това какво значим ние в техния живот,какво значим за обществото и колко сме значими и ценни за всички и всичко заобикалящо ни.Така ние вървим с гордо вдигната глава през живота,покоряваме върхове и преживяваме най-големите си радости и тревоги до едно силно приятелско рамо.Псевдоприятелството е това ,което ни кара да страдаме,да сме нещастни,да се срамуваме от самите себе си,да сме подтиснати и неуверени.Така нашите ценности,и това което изповядваме ,за тях е незначително и нищо не значещо,а те самите толкова са си повдигнали самочувствието покрай нас,че ние за тях сме малки и нищожни, а те гледат отгоре ни и дори искат обяснение за постъпките ни.Тези псевдоприятели може да ни формират като едни нещастни хора в утрешния ден,а приятелството е един огромен океан от чувства и стремежи да правим общи неща,дасе забавляваме,дасе учим заедно на коректност,на красота в живота ,да предвкусваме и изживяваме най-красивите си моменти заедно-това е всичко,което един много близък до теб човек/роднина/не може да ти даде,защото ти за него си онази същата,която в труден момент ще му подаде ръка,защото така трябва да бъде,защото това е твоето задължение и призвание,защото той не може да си представи,че ти си имаш и други задължения и твоя живот е една друга приказка-не е само живот-задължение,че има хора които очакват ти да осмислиш дните им.Когато си огорчен от тях наистина е задължение да простиш,но това съвсем не значи,че нещо много мъничко не си е отишло и ще ти трябва време да трупаш позитивизъм и много воля да гледаш и виждаш нещата такива каквито не са.Ще трябва да го превъзмогнеш-заради старите добри и позитивни неща и общи преживявания които сте имали,но нещо все ще ти подсказва че зоната е взривоопасна-минирана-а стъпиш,а си гръмнал.Старите рани и лоши думи и обиди,некоректното отношение се забравя много трудно.Аз съм от хората,които лесно забравят злините и някога се питам добра ли съм за себе си и това ли е моят живот/вечният Буда/-нивелир между мъж,дете,майка и близки.Не желая това да ми е призванието!Искам си своя достоен живот в една достойна държава, изградена от стойностни и мислещи личности,с приятели от моята порода,с комшии уважаващи и зачитащи възгледите ти,със свободният си начин на изразяване-без грубости и обиди,без ширещата се простащина-просто ОБИКНОВЕН ЧОВЕЧЕЦ В ЕДНА ОБИКНОВЕНА/и с това много необикновена/ДЪРЖАВА в която медията сформира един достоен начин на живот,новинарската емисия не ни прави комплексари с това което сме или което не можем да бъдем,денят ни не започва и не завършва с убийства,а с това колко красив и сносен ,горд народ сме ние Българите,как умеем да се справим с Евроизвращенията, които всеки ден ни заливат под формата на закони,сключени сделки,делови отношения и обвързаности.Искам в една прекрасна утрин да си отворя очите,да знам, че днес ще имам работа/вместо това"дали пък днес ще ме бъде с финансите"/,ще мога да купя най-красивата рокля и обувки на дъщеря си, защото тя заслужава,ще пусна най-сериозната медия-БТВ и тя няма да избълва-"днес намериха поредния труп край едикоя си местност,полицията търси,но за сега безрезултатно",ще си пусна "радио-1" или "БГ-радио"и няма да чуя "на т,слата дръжката",а най-прекрасната релаксираща българска музика на света,ще си полея цветята и с удоволствие ще установя,че розата ми е подала поредния чуден червен цвят,щесе обадя на приятел и той ще ми даде съвет какво да правя с непослушното си дете-тийнейджър без да ми се подиграе и разнесе по всички възможни познати,след което да изляза на улицата и с облекчение да въздъхна"Боже,живота е красив",защото аз съм бог на доброто и имам добри приятели!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: snejkata
Категория: Поезия
Прочетен: 64190
Постинги: 31
Коментари: 20
Гласове: 431
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031